Юзейр алейхиселям

Баща му се казва Шурейха и той е от потомството на Харун алейхиселям. Той призова израилтяните да спазват заповедите на Теврата.

Роден е в Ерусалим и умира в Ерусалим.

От малка възраст, Юзейр учи законите на Теврата и бе един от малкото, които я знаят на изуст. Аллах наказа Израилтяните, които отхвърляха божиите заповеди и не слушаха предупрежденията на пророците, като ги изложи на владетеля на Вавилон - Бухтунасар. С войската си, той завзе Сирия и региона на Йордан, убивайки беззащитни хора насилствено. Бухтунасар нападна Ерусалим, разруши Масджид ал-Акса и опустоши градините и лозята на града.

Армията на Бухтунасар през този период извърши наистина голямо клане, унищожавайки евреите и изпращайки останалите в изгнание в Шам и Вавилон. Сред израилтяните, изпратени в изгнание във Вавилон, беше и млад мъж на име Юзейр, чиито много близки бяха убити. Той беше уважаван в общността си, защото беше верен човек.

Юзейр алейхиселям, осъзнаваше, че страданията на неговия народ бяха наказание от съдбата. Евреите, които постоянно отхвърляха пророците, не вярваха в чудесата, които те представяха, и се присмиваха на светите послания като Теврата, съхранени в огромни книги, забравени в кутия. Изгнанието във Вавилон продължаваше, а тъгата и болката, които изпълваха сърцето на младия Юзейр, се увеличаваха още повече. Трябваше да намери начин да избяга. И накрая, в един ден, постигна желанието си.

Беше горещ летен ден, когато всичко, от живо до неживо, издаваше звуци за нужда от вода. Юзейр алейхиселям се загрижи, че градината му изсъхва от липса на вода. Тя беше на отдалечено място от селото, по стръмен и пълен с препятствия път, който някога водеше до велик град, превърнат в руина след голямо бедствие; място, където живите и шумни улици бяха заменени от мълчание на смъртта - гробище.

Юзейр алейхиселям се замисли, че дърветата стенат от липса на вода и реши да ги напои. Той беше пророк, изпратен към израилтяните, мъдър и разсъдлив. Седна на магарето си и тръгна към градината, когато слънцето беше в най-високата си точка на небето. Пристигнал там, узна, че дърветата са пожълтели от липса на вода и земята е напукана.

Наполя градината и събра няколко смокини и няколко гроздове от лозите. Постави ги в кошницата си и се отправи към селото.

Докато седеше върху своят кон, започна да размишлява за задачите, които трябваше да изпълни утре. Първото и най-важното беше да извади светите текстове, които държеше скрити, и да ги пренесе в светилището. Спомни си за атаката, която враговете му организираха преди дни, за да стигнат до тези текстове, и за усилията на общността да ги запази тайна. Враговете искаха да ги унищожат. Утре също така трябваше да се погрижи за храната на животните си. Внезапно си спомни за своето дете, за неговата сладка усмивка. Когато достигна половината на пътя, стигна до гробището.

Топлината беше достигнала до кипяща точка. Животното беше изтощено, измокрено от пот.

Юзейр алейхиселям застана до разрушена къща и слезе от магарето . Трябваше за малко, да отдъхне и да нахрани магарето, и да похапне нещо.

Цялото село вече беше в руини. Той извади празна чиния от чантата си и седна на сянка. Извади няколко грозда и ги изстисна в чинията. Прибави парченца сух хляб. Облегна се на стената, изправи краката си и почака хлябат да се навлажни от гроздовия сок. Докато чакаше, започна да разглежда околното пространство.

Обстановка беше тиха, мъртва и разрушена... Стените на къщите бяха почти изцяло срутени. Стълбовете, готови да паднат по всяко време. Листата на дърветата изсъхнали . Мъртвите кости разпръснати по земята. Улиците потънали в ужасна тишина...

Юзейр усети студът на смъртта в сърцето си и се попита: "Как ще ги възкреси Аллах след смъртта им?!" Когато костите умрат и се разпаднат, почти превърнати в прах, Юзейр размишляваше как Бог ще ги облече с плът. Нямаше съмнение във възможността на Аллах да възкреси тези кости. Това беше просто израз на ужас и чудо. След като изговори тези думи, Юзейр алейхиселям внезапно почина.

Аллах веднага изпрати ангела на смъртта, за да вземе душата му. Магарето, видя собственика си да стои тих и неподвижен, да се простира до него. Магарето остана така до залязване на слънцето. Следващата сутрин, когато се събуди, се опита да стане и да ходи, но не можеше. Изглеждаше като заковано тясно със земята. Магарето остана неподвижно докато смъртта го застигне.

Селяните, разтревожени от липсата на Юзейр алейхиселям, излязоха да го потърсят. Помислиха, че може би е в градината си, но не го намериха. Обходиха всички места, на които би могъл да отиде, но безуспешно... Не намериха никаква следа. Съставиха екипи и претърсиха всяко място, без значение дали планина, долина, планина или поле. Но не успяха да намерят нито следа от него, нито от магарето му.

Всъщност, екипите за търсене минаваха покрай гробището, където е почина пророк Юзейр, но не спираха за дълго. Тъй като всичко там е тихо и мъртво. Ако Юзейр алейхиселям наистина беше там, определено биха чули гласа му. Освен това разрушените гробове бяха ужасни. Затова никой не посмя да направи сериозно търсене там.

С всеки изминал ден хората все повече се отчайваха от Юзейр. Децата му тъгуваха, че няма да видят повече баща си, а съпругата му проливаше сълзи, мислейки, че ще живее лишена от съпруга си. Времето, обаче, изсуши сълзите на хората и олекоти болката им. Дойде денят, когато сълзите изсъхнаха. Хората забравиха Юзейр алейхиселям и се потопиха в ежедневните си занимания.

Минаха години. Десет, двадесет, тридесет, осемдесет, и точно сто години преминаха като вода.

Един ден...

Аллаху теаля пожела Юзейр алейхиселям да се събуди. Изпрати Джебрайл алейхиселям, за да му вдъхне светлина на сърцето. Искаше да му покаже как да възкресява мъртвите. Юзейр беше мъртъв от сто години. Въпреки това тялото му бе облечено с кожа и след малко със силата на Аллах му беше вдъхнат живот.

Седна, потри очите си. Той се бе събуди от сто години сън в смърт. Когато погледна около себе, видя гробището. Спомни си, че беше заспал. О, да, беше заспал в гробището, когато слизаше да почива от градината към селото. Точно така беше станало. Беше заспал, докато слънцето бе в най- високата си точка. Сега слънцето вече залязваше. Прошепна си:

- Подремнал съм си малко, от обед до вечерта.

Джебрайл който го събуди, го попита:
-Колко време прекара във сън?

- Може би един ден, може би по-малко от един ден...

Джебрайл алейхиселям:

- Не, спал си сто години... Сто години бе мъртъв. Когато се ужаси и порази от учудване как Бог ще възкреси мъртвите, умря и сега отново възкръсна.

Юзейр алейхиселям усети, че ужасът и учудването в сърцето му бяха се сменили с силна вяра. Джебрайл му показа храната:


- Погледни към тях, те не са се променили.

Юзейр алейхиселям погледна към смокинята. Тя не се беше променила. Стоеше точно както я беше оставил. Цветът, вкусът, ароматът бяха същите. Как можеше да остане непроменена след сто години? Погледна към чинията с гроздов сок, в която беше сложил парченца сух хляб. Тя стоеше точно както я беше оставил. Гроздовият сок беше годен за пиене. Парченцата сух хляб все още чакаха да омекнат в гроздовия сок.

Юзейр беше изпълнен с страх. Как можеше гроздовият сок да не се е променил след сто години. Всъщност трябваше да се развали в рамките на няколко часа. Архангел Джебрайл видя съмненията, които преминаваха през ума на Юзейр и веднага му показа магарето му, като каза:

- Погледни и магарето си...

Когато се обърна да погледне мястото, където магарето беше легнало, той не видя нищо друго освен кости и прах. Джебрайл му каза:

- Искаше ли да видиш как Аллах възкресява мъртвите? Тогава погледни към земята. Тази земя беше някога твоето превозно средство.

Джебрайл алейхиселям, с властта, която Аллаху теаля му предаде, повика костите на магарето. Внезапно костните частици в околната среда започнаха да се събират и да образуват скелет. След това Джебрайл заповяда на кръвоносните съдове, нервите и мускулите да се върнат към предишното си състояние, мускулите започнаха да обгръщат скелета на магарето. След малко върху мускулите се появиха кожата и козините. На земята лежеше немъртвото тяло на магарето. Джебрайл алейхиселям заповядал на духа да облече тялото. След като в тялото се възроди живот, магарето се изправи на крака си. Замахна опашката си и започна да реве. Магарето беше на път да умре от глад.

След като видя чудото, случило се пред него, Юзейр алейхиселям каза:

- Силата на Аллах е достатъчна за всичко.

Юзейр алейхиселям отиде до магарето и се отправи към пътя на селото. Аллаху теаля пожела той да бъде знамение за хората. Хората, които го видяха, след като умрат, наистина щяха да разберат, че има възкресение.

Когато влезе в селото през вечерта, бе зашеметен. Какво се бе случило? Може ли да е променено толкова много? Къщите, улиците, хората, децата - всичко, но абсолютно всичко беше променено. Не познаваше нито едно от лицата, които вървяха по улиците. Когато напуснал селото, беше на четиридесет години. Сега беше на цели сто и четиридесет. Без никакви промени. Без да се промени дори във формата, в която беше починал. А селото, то беше преживяло сто години. През това време какво не се беше случвало... Някои къщи бяха съвсем разрушени, нови бяха изградени на техно място, старите улици бяха изчезнали.

Юзейр алейхиселям се замисли, че трябва да намери някого по-възрастен, който да си спомни за него. Търсеше... и накрая, намери слугинята си. Тя беше на сто и двадесет години. Изгърбена и с изпаднали зъби и очи, изтощени, приличаше на купчина кости, облечена в кожа. Приближи се и попита:

- О, добродетелна стара жена... Можеш ли да ми кажеш къде е къщата на пророк Юзейр?

Жената, чувайки името на Юзейр aлейхиселям, започна да плаче и отговори:

- Всички го забравиха. Преди сто години напусна дома си и не се върна... нека Аллах да се смили над него...

Юзейр алейхиселям и каза:

- Ето, аз съм Юзейр. Не ме познаваш ли? Аллах ме държеше мъртъв сто години, след това ме възкреси.

Жената се обърна към него с изумление в очите си. Първо не вярваше, как можеше да вярва? Каза:

- Твърдиш, че си Юзейр. Неговите молитви биваха приети. Помоли се за мен за да се убедя, да възвърна зрението си и да се върна към младостта си.


Юзейр алейхиселям разтвори ръцете си и се помоли, и чудото се случи. Очите на жената започнаха да виждат, тя получи голяма сила в тялото си. Тя погледна на Хз. Юзейр... Да, той беше, наистина беше. Старата жена веднага започна да тича по улиците и да вика:

- Юзейр се върна! Юзейр се върна!..

Хората бяха изплашени от тези думи на жената и мислеха, че е полудяла и загубила разума си. След малко се събра съвет на мъдреците. Сред тях беше и внукът на Юзейр (мир е върху него). Баща му беше починал, а той беше на осемдесет години. Хз. Юзейр, от друга страна, беше на четиридесет. След като целият селищен народ заедно с учените чуха историята от устата на Хз. Юзейр, не можаха да решат какво да правят, какво да кажат. Дали да повярват или да отрекат? Един от мъдреците в съвета попита Хз. Юзейр:

- Чувахме, че от бащите и дедите си, че Юзейр е пророк. Той скрива Теврата, за да не бъде намерен и изгорен от враговете си. Ако знаеш къде Юзейр е скрил Теврата, ще повярваме, че наистина си Хз. Юзейр.

Отговорът на Хз. Юзейр беше:

- Това е лесно. Много добре си спомням къде съм скрил Теврата.

Той ги поведе към мястото, където беше скрит Теврата, и го извадиха, показвайки я на тях. Страниците на Теврата бяха пожълтели, развалили се и разпаднали. Юзейр използва показаната копие, за да пренапише Теврата. Тогава всички хора повярваха, че след истински сто години на смърт, Аллаху теаля наистина го възкресил. Личността на Юзейр стана чудо за хората.

По това време на Юзейр алейхиселям беше обявено пророчество. Той се стремеше да предаде заповедите на Теврата на израилтяните, да ги предпази от извращения и отклонения. Израилтяните, които отрекоха многократно пророците, които ги призоваваха към блаженство в този и бъдещия свят, и убиха мнозина от тях, не приеха поканата на Узейр. Имаха хора, които твърдяха, че прочетената от него Теврат е измислица.

Когато Юзейр почина, евреите съчетаха своята невежественост с легендите и създадоха много странно заблуждение. Коранът описва това заблуждение по следния начин:

- Евреите казаха: Юзейр е син на Аллах...

Истината е, че Аллаху теаля е далеч от такова клеветничество. Защото Аллах се описва в Корана по следния начин:

- Кажи: Аллах е един... Той е наистина е Необходимият, всички се нуждаят от Него, а Той не се нуждае от никого. Той не е бил роден. Няма никой подобен на Него...