На всичките знайни и незнайни напъни на поетите в блог.бг - ето как се прави

Дилън Томас Опитай с малко нежност когато вятъра пречупва розите прегърбени а нас превива ни на две и бръчки по лицата ни ръждиви рисуват омагьосани ръце когато раците панически се връщат в кървавия пясък пронизани от птича врява трънлив и разраняващ крясък опитай с малко нежност когато корените на дърветата оплитат в пайжина сърцата ни а риби разтревожени изригват облаци хайвер около телата ни когато слънцето пресъхва от огъня пребито до премала стопявайки в скалитие сетната им пот а ние ги обливаме с безмислени сълзи останали от миналия ни живот опитай с малко нежност когато времето скрибуцащо пробягва като нощен влак и избледняват багрите на папагалите а виното превърне се във грозде пак когато пръските на водопада превръщат се във вечери помръкващи а ягодите разпиляват се уплашени от лакоми усти изсмукващи опитай с малко нежност... когато тишината пресушава струните а светещите зими впиват пръсти във косите ни и сенките на думите се разминават в улиците слепи когато греховете ни узряват заедно с есента и дърпат ни към дъното медузите летящи парещи ята а ледените хапки на луната задръстват лакомите ни коптежи опитай с малко нежност когато звуци ни обгърнат с пръстите на папратов гъстак и мисли чужди се забиват в умовете ни с кълвачешките човки изтъргвайки пореден знак когато се събуждаме от тропота по покрива на разпилени лунни семена и гмурваме се по-дъблоко в невидимите имена опитай с малко нежност когато зъбите на вятъра се впият във утробата на костенурка овдовяла а изпотъпкана от слонове трева завинаги остава пожълтяла когато звън проточи врат от камбанарията а дървоядите зациклят в скрина подгонени от чукащото слънце опитай с малко нежност

Опитай да вървиш напред,
когато дъжд пропива те до кости,
а ставите проскърцват,
дъждовни червей се гърчат
в обувките ти мокри.
Когато птиците отлитат
и силни и немощни,
а вятърът прониква вред
разнасяйки съмнения и прах.
Опитай да вървиш напред,
дори не се обръщай.
Когато сняг навее
и заскрежи косите
и посинее не лицето, а сърцето ти
и хлад обземе те отвътре,
а въздухът замръзва в дробовете ти
и ти се иска да заспиш.
Опитай да вървиш напред
и за почивка не помисляй.
Опитай да вървиш напред
когато слънето изгрява
зад върховете стръмни,
когато птиците редят гнездата си,
оси във жълто-черно
облитат треви, цветя и храсти,
а семената никнат
и в почвата прорастват.
Върви, но погледни встрани
дали до теб не крачи някой.

Освен това винаги можеш да добавиш и други гадинки - змии, дето се вият, калинки хапят, къртици ослепяват, за да стане по драматична картината. Може да се добавят рапъри, просяци
и наркомани, за да стане и по-социална. ;)

То може, ама след като някой го е направил вече. А и не са много тия, дето могат. Справка - поетичните напъни тук.

Хората имат различни вкусове и това, че на теб лично нещо не ти харесва не означава, че на някого не можем да хареса. Изкуството е пълно с подобни примери. И това, че някой е написал нещо подобно няма значение, защото основно поезията е чуство. И как точно ще го предадеш, с накъсан ритъм, с нарисувани картини, алегории, рими важното е да стигнеш до някой. Дори да е само един, пак не е било излишно. Ставате двама. :)

Правилно. Всичко казано по-горе си е само мое мнение. :)

че има хора, които мразят пречупените рози. Розите ги предпочитат цели и в букети. На бръчките казват "махай се", паникьосаните раци, облаците хайвер ги харесват поднесени с гарнитура. На кървавия пясък и птичата врява мястото е в криминалетата, безмислените сълзи в сапунките. Да не продължавам нататък, но е ясно, че кълвачешките човки и овдовелите костенурки ги предпочитат в зоологическите градини. За дървояди веднага се обаждат в ХЕИ. Вкусове всякакви!

Е, то и на гарваните мястото им е на полето, ама почитателите на По някак си ги броят за класика на американската литература. Разбира се, това си е техен проблем :)

За гарваните или за почитателите на По? ;) Гарваните да не са се възгордяли, че ги смятат за класици?

почитателите

Дори дъждовните червеи ги сложих в обувките заради теб. Можех да ги оставя да си пълзят на тротоара.

Че кога съм казал, че не ги харесвам.

Реших, че имаш светогледа на автора и подобно на него, докато вървиш виждаш само разруха. Че не са ти достатъчни обикновенените природни явления и смяна на годишните цикли. Трябват ти бедствия и катаклизми. Пречупени рози, разтревожени риби, овдовяли костенурки, парещи медузи, дори раците, които винаги ходят наобратно сега панически бягат, а намаляващи видове като слоновете ще се явят внезапно, за да утъпкат тревата пред теб. И повече трева да не поникне.
В твоя чест дъждовния червей не завърши жизнения си път като всички останали, останал на пътя след поредния порой. А в апокалиптична картина навяваща мисли, че е попаднал във въпросната обувка след вода най-малко до глезените. За сведение мога да кажа, че трагедията му може да е пълна, ако чорапът в обувката скоро не е бил изпран. ;)

Редовно си ги пера :), а и не пускам там дъждовни червеи.

Никъде не пише кой е въпросният чорап