| 27 Август 2010 | « назад коментари   |
Вече цяла петилетка, разгневена от изначалната си субпродуктност, една приятна на снимка дама, в края на проточилата се младост, се занимава с автосугестия с лечебна цел.Като публични кални бани. Но вместо да върши процедурите скришом край Поморие или скромно из блатата около Чепинци, пропелерната фемина - Милена Дикова Фучеджиева ни се кара и размахва пръсти из страниците на вестници. Странно е, че все още се намират любезни газетни началници, които по стара българска традиция и предоставят скъпоплатената територия на изданията си, за такъв вид халтура? А може би в прилив на нежност и дават и по някой лев. За бира…За епилация… Това разбира се е тяхна, лична работа, но защо тези иначе заможни хора, искат да разгонят и без това оредяващите си клиенти. За по-младите весникопотребители, които не са запознати с кадифената подземна клюка на комунистическия “Бо монд”, словоредът Милена Дикова Фучеджиева не значи нищо друго освен опасност от зараза с тежът маразматичен вирус на тоталното отрицание. А това води до ментални увреждания и нарушения във вегетативната нервна система на по-леконравните ни сънародници, които още не са забравили азбуката благодарение на евтините бутер издания. За някои от все още оцелелелите лица над средна възраст фамилията на “есеистичната” фъртуна буди съжаление и те са склонни да простят и заболяването отдавайки всичко на диагнозата: логореична графомания с митомански разсейкии. И тъй като в моята молба-апел към собствениците на седмични издания от забавен и махленски характер, няма място за дълги биографични бележки/ които не могат да се намерат поради убогост на обекта/ за най-любопитните блондинки ще спомена, че М.Д.Фучеджиева е една от тях. Ражда се и е отгледана в другарската среда на Дико Фучеджиев, комунист-партизанини, който благодарение на вярното си леко стрелково оръжие си пробива път не само “Под небето на Велека”/пригранична река в планина Странджа/, но и сред писачите на соцреалистични доноси, случки, ловджийски масали и спомени за преследването, ареста и избиването на маса демократични българи. Последните са му били работен обект, когато е заемал средни милиционерски постове в провинциалните МВР участъци. Благодарение на узаконената пошлост, мерзавщина и бутани с лакти, Д.Фучеджиев успява да залъже неграмотната камарила на Политбюро на ЦК на БКП и дори става шеф на Народния театър в София. Това не е било никак трудно за онези, които са имали автомат под ръка, здрава орда от аналитични шкембелии и са се сетили навреме, че не са забравили цялата азбука. На Фучеджиев, Бог да го прости, се приписва авторството на няколко прозаични текста и два сценария за игрални филми. Цялото му “творчество” е подчинено на литературно безсилие и физическо насилие. Накрая добрия партиен обект обаче винаги печели. А Дико печели служебен мерцедес и млада, бездарна актриса с партизанско-кафеджийско име “Чайката”. На времето си беше много красива и бездарна. Няма шега…
Та щеркатка М. Д. Фучеджиева очаква едно, но 1989 г. и предлага преломен момент в битието. Тук има и битова драма, които ние ще премълчим, защото не ни е работа. Фучеджиева, като по-ранима от нас простаците, заминава зад океана да страда. Там похарчва “командировъчните”, таланта започва да я мъчи и тя яростно се захваща за перото. Ген, кво да го праиш?Междувременно, Милена се изкушава и от “суровата проза на делника”, обаче тая работа не е като да даваш клюкарски интервюта по телефона, като се обзоваваш за свободен художник и “баща и майка на българската демократична мисъл”. Както и да е…
Но както казват конферансиетата и Шкумбата разбира се: След дълго и мн-о-о-о-го успешно турне в САЩ, Фучеджиева реши да се завърне под родното небе. И се захвана една сага от кир, пот и слюнка. Няма житейска дисциплина по която горепосочената демимонденка да не е на ясно как можеш да бъдеш № 1. Абе, бедна ни е фантазията. И още по-лошо ще става…Слава Богу, че парите в един всекидневник взеха да свършват, та редактори и читатели си отдъхнаха от всезнайкото М.Д.Ф./ добре звучи/. Сега купувачите на жълт седмичник, ще научат къде зимуват емигрантките в САЩ, колко са умни и как завистниците от всички страни и народи им разгонват благородната фамилия. Освен това целият ни храбър народ ще научи, що за простак е, а също така и каква Боркиня… Фасо се завърна от изгнание. Кирил Христов същий. Гламурната проза на Фучеджиева ще ни разкаже не само играта. Тя ще се държи като независима жена, майка и хранителка, пич-писател и борец за национални и планетарни свободи.Тук положението е комплицирано, защото не става дума само за хлябът единствено. Тук суетата е повече от колкото содата бикарбонат И загубата на понятийното усещане за триединството. Искам обаче, тук и сега, да ви даря с един елмазен абзац от брилянтното и нетленно творчество на М.Д.Ф., което поглъщам като войник в отпуска топла бира. Но това моето си е мазохизъм, а вие, вие трябва да знаете че писанките на М.Д.Ф. са вредни за нашето здраве. След като узнае и прочете горенаписаното Фучеджиева ще ме псува и ще иска да ме натика в кучи и проеече гъз, но и аз имам мисия, подобно на чиновниците на Саркози. Не трябва да се помага на ромски катуни да опъват хималайките си пред Народния театър в София. Какво като сми били прости и не сме изгонили баща и полковника от сградата на Хелмер и Фелмер. Щерката нека си намери друго благородно поприще за множеството си таланти. Примерно да се занимава с благотворителност. А първата крачка е, да действа благотворно на читателите. Да не ги мъчи със снобарските си опуси. Абе, просто не ги заслужаваме. Нека си намери други поробени народи, които да я разберат. В ОНД има маса хора, които хем ще гледат буквите, хем няма да ги четат. Славянофили.
Не ви ли е правило вчечатление, че на всички комунистически бонзи чадата ходят да търсят вдъхновение и разтуха именно в САЩ и Великобритания. Странно защо заобикалят белокаменната и понякога на печена Москва? Странно...? А ето и обещания абзац:
“…В Лос Анджелис вече страшно много хора си носят торбички и не вземат пликове от магазините. Гнусните малки пликчета, които всяка продавачка тук/!!!/ ми тика в ръцете, направо ме отвращават. Моля ви, когато тръгвате на пазар, взимайте си пликове от къщи, няма да ви натежат. Не бъдете мързеливи и престъпни в крайна сметка./…/Определете си няколко торби или пликове, дръжте си ги някъде под ръка и не си позволявайте да бъдете ежедневни съучастници в убийството на България.”
О-па! И край на цитата. За такива случаи покойният Андрей Платонов е казвал:”Адски много читателки искат да се месят в литературата.”!
И в крайна сметка, семплия цитат в края на съчинението не мога да приема като убедителен аргумент на твърденията на Авторката.
Най- вероятно лично засегната при някакви обстоятелсва от Фучеджиева
