Днес ще се спрем на една доста постна личност. Не защото има кой знае какво да ѝ се изучава, а защото от няколко дни ни моли да ѝ обърнем внимание. Даже вчера започна да става леко агресивна, явно почуствала се преберегната. И за да не влошаваме крехто ѝ психическо здраве, днес ще сбъднем мечтата ѝ.

КосеФ започва дейността си в блога като много други – с пуезия. При това, родейки се с корифея Лексчо по способността си, да вземат думите, да ги сдъвкват и да изплюват воняща каша от безсмислици, уродливи фрази и откровена глупост. За щастие, косеф замърсява средата само с няколко творения вероятно от кризата му на средната възраст (80те на миналия век). Като автор косеф определено си дава сметка, че нещо не е наред с пуезията му:

 

„Не съм по-ет,

вече - по-вехт съм, ала...“

 

но продължава с мъчението:

 

„ за да ме отпращаш в пета глуха

с шлифера ми.

 

Отчитайки нулевия интерес към витиеватите му творения, косеф правилно решава да смени областта си на изява, и се насочва към религиозно-политческата тематика. Там заменя сложните пуетични конструкции и образен език с разбираеми за читателите си нецензурни думи, фекална изрзност и лумпенизирана простащина (вероятно силно впечатлен от „Комиците“, както препоръчва в определени коментари).

 

Трудно е да се каже нещо повече за косеф, което да не е в областта на определени медицински специалисти.

Казах!

не могат да си избършат като хората задниците и щъкат нагоре- надолу с осрани дирници.

И тъй като не си сменят редовно бельото, и двамата миришат лошо, много лошо. А бе, направо си смърдят на пърчотина.