Пуезията му цъфти.

И в пуетичния му двор,

нараства купчината тор.

Седя си в едно барче във Висбю. Гледам си залива и си пийвам аперол шприц. Изобщо релакс. После от глупост си викам – я, да видим как се развива пуезията. И хоп в клоаката. Там очаквано лексито изходило поредния си пуетичен напън. За него няма какво да се каже – стандартното хабене и износване на думите без никаква полза. По-интересни са „обяснителните бележки“ (то без тях пуезията на лексито е неразбираема и за него, така че те са важна част от разбирането на лексиевата девиация).

„Приемам междуклетъчния температурен колапс на заобикалящите ме летни психоаномалии, за да разбера смисъла на Божественото Смирение.“

„Мъдерувам си ви коментарностите, но без гаранция за спонтанна прозаична отговореност като“

„Бих приятелски молил докато
не адекватнеш за медийни потвърдителности... Защото моите биха те  скандализирали  и, уффф, забравих думата., но завършваше на ..ли!“

На тоя словесен бълвоч дори Шуменския Шундек би завидял. Очевидно е маниакалното желание на лексито да е оригиналанен. Но провалът е пълен. Маниерност, превзетост и изразност a la Евгени Минчев, но при него поне има някакъв смисъл.

Стандартните за лексито неща. И тук следва поредната му лъжа (той и преди лъга безогледно и не представи никакви доказателства за мерзките си инсинуации):

„Само те моля да предадеш на астролога ви, де си пише дългите коментари в тоалетната на кръчмата ви. Там все някой ги чете! аз ги трия въпреки че предишният ми постинг достигнаха до 7 без да броя анонимните не Пук.“

Ако са анонимни, как разбра, че са на Пък? Ако пък са на пък, как са тогава анонимни? И нали си забранил анонимните?

Ето това ви е борецът за „Любов“, „Справедливост“ и висок морал! Тартюф в съвременни одежди.